Какво пък?
Днес без да знам защо се озовах отново в блога си.
Прочетох си някои от останалите неизтрити публикации и си казах, да взема да напиша два реда. По умен, едва ли съм станал, по опитен сигурно, абе всичко което идва с годините.
Дали някой се замислял откъде идва нуждата от exposure и по точно self-exposure. В речника буквално това значи да се поставиш под влияние на нещо. Т.е разкривайки себе си (пишейки или показвайки се публично) се поставяш под риск може би на това да бъдеш оценен или "премерен" от някой. Най лошото е ако си решил да покажеш нещо от себе си което къташ само за себе си. Някое лице което те подпира отвътре и иска да се покаже.
Най-лесно е да тръгнеш да се псувате с лумпените в Интернет в коментарите на новинарските сайтове. Но освен да станеш по жлъчен и от най-големите хардлайнери :) друго няма какво да научиш.
Ето сядаш си в блога, заставаш си като един нормален човек зад името и пишеш от сърце това което мислиш и чувстваш в момента. Перфектни хора няма и не се притеснявай ако не се чувстваш особено умен за някой. Не може всички да са най-умни. Утре ще мислиш другояче - това е нормално. Живота му се променя и променя всичко, така че има причина за всичко.
Ето днес може да си кажеш мнението и то публично и то без някой да те цензурира.
Възползвай се и ти!
Избери си тема.
Проучи я и анализирай собственото си мнение (попитай себе си - Защо така мислиш ?) Прецени мнението си обърнато на 180 градуса и виж как го приемаш.
Подкрепи се с факти (има google).
И даже и да направиш някоя правописна грешка, това ще значи поне според мен, че си нормален човек.
Хайде до скоро...
